История

Преди 160 години, в глухата нощ на робството нашите деди и прадеди, будните алфатарци, са открили тук едно от благословените изворчета, родили голямата пълноводна река на знанието в Отечество България.

Искрите, които идват от миналите столетия чрез дейността на отделни килийни училища се разгарят в училището, построено през 1847 година в двора на Алфатарската църква. То е едно от първите в Силистренския край.

През 1857 г. се издига нивото на светското образование. Строи се нова сграда, но бива разрушена.

В началото на 1871 г. е възстановено. Училището се помещава в нова сграда и броят на учениците нараства. Издига се нивото на образованието. Алфатарското училище се поддържа от общината, чрез избрано Училищно настоятелство. Въвежда се безплатно раздаване на учебници.

По инициатива на Общинския съвет и Училищното настоятелство през 1884 г. започва строежа на нова училищна сграда със средства на общината и доброволно събрани помощи от местното население. През годините училището разширява своята дейност – то е едно от малкото в Силистренски окръг, което има своя библиотека, създава се и разсадна градина.

През 1912 г. започва строителство на нова сграда, но румънската окупация попречва на завършването й.

Трябва да сем благодарни на будните алфатарци, на всички учители, запазили своя борчески дух и в тежките години на румънското робство, за да разпалят знания у млади и стари, да запазят блясъка на словото и ценността на българския език.

Премахването на румънското потисничество дава възможност на новия училищен храм да отвори врати на 10 октомври 1940 г. като първоначално училище, което носи името на Христо Ботев.

През пролетта на 1982 г. се прави първата копка и само за две години през 1984 г. е открита най-новата сграда – 16-класно училище.

Искрата на знанието, искрата на мечтите и живота, пребъдването през годините се дължи на нашите учители, директори, възпитаници, съхранили извора на знанието!